0 Количка
Вашата кошница е празна. Моля изберете продукти от каталога.
Към каталога

Добре е да знаем: от какви материали се изработват детските обувки

За производството на детски обувки се използват естествени, изкуствени и синтетични кожи, текстил, а също така и филц и други подобни материали. Хубаво е родителите да знаят разликата между различните материали, за да не направят грешка при покупката.

Материалите, от които се прави горната част на обувките трябва да са здрави, устойчиви на механични повреди и изтъркване, както и да предпазват от въздействието на влагата. При това те трябва да бъдат гъвкави и меки, за да отговарят на стандартите за комфорт. На лицевия слой не бива да се появяват цепнатини и дълбоки гънки. Днес все по-известни стават екологичните материали: те не трябва да отделят вещества, вредни за човешкия организъм, както при носене, така и при съхранение.

Кожа

Най-често срещаният материал за производство на обувки е естествената кожа. В обувната промишленост се използват следните видове естествени кожи:

Шевро (ярешка кожа)

Тази кожа има ситна шарка и нежен еластичен лицев слой. Горната част на обувките, изработени от ярешка кожа е по-склонен към изтъркване, по-бързо се износва и деформира. Поради красивия външен вид, тънкостта и мекотата на шеврото, то се счита за един от най-ценните видове кожа и се използва основно за изработката на детски обувки за най-малките.

Телешка кожа

Един от най-скъпите видове кожи се изработва от кожите на телета на възраст до 6 месеца, които още не са минали на растителна храна. Този вид кожа се отличава с гладка лицева повърхност и ситна, почти незабележима шарка. Тя е мека и еластична, но в същото време е здрава и плътна.

Кожа от бичета или млади крави

Това е доста едра и дебела кожа, източник на която са бикове на възраст между 1,5-2 години и млади крави. Лицевата шарка на тези кожи е едра, доста груба, повърхността често има дефекти от интравитален произход (белези, бенки, охапвания от насекоми и други). Такива кожи обикновено се използват за направата на горната част на ежедневни зимни или двусезонни обувки, а също така и за обувки без подплата (летни сандали).

Шеврет (овча кожа)

Шеврета има рехава структура и ниска здравина при разтягане. Затова върху лицевата повърхност на шеврета бързо се появяват пукнатини, тя лесно се деформира и губи първоначалния си вид. Във връзка с това тази кожа се използва основно за направата на цвички и домашни обувки.

Свинска кожа

Свинската кожа е доста по-груба от другите видове кожи. Може винаги да се различи на външен вид: тя е груба с ясно изразени пори. Този специфичен вид изисква допълнително облагородяване на лицевата повърхност. Свинските кожи са евтини, затова често се използват за изработката на евтини обувки.

Велур

Велурът за обувки се прави от кожите на млади животни. В процеса на производство се използват дъбилни вещества, поради което материалът става гладък и еластичен. Велурът се различава от кожата по отсъствието на лицев слой – той се премахва, за да се осигури проникването на веществата във вътрешността на кожата. Поради сложността на производство и използването на тази кожа като изходна суровина за произвоството на еленски кожи, велурът, също както и лаковата кожа, принадлежат към по-скъпите видове кожи. От естествен велур се произвеждат най-вече скъпи дизайнерски обувки.

Обикновеният велур представлява кожа с влакнеста повърхност. За производството му се използват кожи с голям брой дефекти, както и части от кожи от едър рогат добитък. За разлика от кожата велурът се мокри, замърсява и деформира по-бързо в процеса на носене. Той се използва за произвоството на ежедневни детски обувки, а също така и за декоративни елементи по повърхността на обувката.

Набук

За максимално рационално използване на кожите се използва специална техника на разслояване – когато острието разделя кожата на две части. Долният слой се нарича набук. Той се използва, както в първоначалния си вид, така и в съчетание с полиуретаново или каучуково покритие, което има за цел да защитава от влага и мръсотия и да укрепи структурата на материала. Набукът се използва основно за горната част на ежедневни и спортни обувки, а също така и за подплата.

Набукът се получава посредством шлифоването на лицевата повърхност на кожи с малки и незначителни дефекти. Той се отличава от велура с по-ниските до незначителни влакънца по повърхността на кожата. Най-често набукът се използва в естествения му цвят или бива боядисван в светли цветове. Той се използва за направата на ежедневни детски обувки за всички сезони.

Лакови кожи

Това са кожи с блестящо покритие, които се получават след нанасянето на полиуретаново лаково покритие със слой около 0,05-0,07 мм. Колкото по-дебел е лаковият слой, толкова повече намалява мекотата и еластичността на кожата. Този слой не бива да бъде и прекалено тънък – това ще доведе до загубата на блясъка и здравината на полиуретановото покритие. За производството на такива кожи се използват основно кожи от едър рогат добитък, шевро и по-рядко свине. Най-добър по качество се смята лакът от шевро и телешка кожа: те притежават красив външен вид, тънкост и мекота.

Изкуствени (ИК) и синтетични (СК) кожи

За основа за производство на ИК се използват тъкани и трикотаж, и най-рядко нетъкан текстил. За синтетичната кожа се използват, както нетъкани платове, така и комбинации от: нетъкан текстил плюс плат, нетъкан текстил плюс трикотаж. Лицевият слой се състои от различни полимерни състави, в зависимост от целта на кожата. Благодарение на тези характиристики синтетичните кожи имат като правило най-добрите хигиенни свойства, близки до свойствата на естествената кожа. Те се използват за направата на обувки за пролетно-есенния сезон. Изкуствените кожи най-често биват избирани за горната част на летни обувки, ботуши, домашни и спортни обувки. Въпреки това, хигиенните свойства на изкуствените и синтетичните кожи не могат да се мерят със свойствата на естествената кожа. Към недостатъците на ИК и СК също така можем да отнесем ниската студоустойчивост и лошите формовъчни свойства – изделията от изкуствени или синтетични кожи лесно се напукват и бързо губят първоначалния си външен вид. Изкуствените и синтетични кожи могат да бъдат с гладка, велурена, матова, лакова, релефна, кожеподобна или печатна текстура на лицевия слой.

Тъкани

Заедно с кожата, текстилът често бива използван за направата на детски обувки. Обувките трябва да бъдат достатъчно здрави, за да устояват на многократното свиване и разтягане по време на произвоството и експлоатацията. За направата на външните детайли на обувките се използват различни тъкани: памук, лен, вълна и тъкани, направени от химични влакна.

Памучни тъкани

Тези тъкани се състоят от памучна основа и имат най-добрата устойчивост на износване, здравина и еластичност и по-малко се свиват.

Ленени тъкани

Те са изключително здрави, но имат ниска разтегливост, в резултат на което трудно съхраняват първоначалната си форма. Затова в състава им се добавят химични влакна. Като цяло, ленените тъкани се използват за направата на декоративни елементи.

Тъкани, които се използват за зимни обувки

Основното изискване към материалите за изработка на горната част на зимни обувки е наличието на високи топлоизолационни свойства. За зимни обувки се използват филц, а също така и памучен или брезентов плат с примеси на вълна. Тези материали поддържат добре температурата и се отличават с мекота, красив външен вид и добра обработваемост.

Материалите, използвани за направата на детски обувки са изключително много и ние разгледахме само най-разпространените такива. Обувната промишленост постоянно работи над подобряването на свойствата и разнообразието на материалите.

Размерът не е наличен в момента. Въведете Вашите данни и ние ще Ви уведомим при получаването му.