0 Количка
Вашата кошница е празна. Моля изберете продукти от каталога.
Към каталога

На какво стъпваме?

Когато детето навърши 8–10 месеца то се опитва да се изправи на краката си, неговите стъпала започват интензивно да се развиват. Те поемат върху себе си огромно натоварване, затова състоянието им трябва да се следи внимателно.

Първото натоварване на стъпалата се появява, когато детето се учи да се преобръща и сяда. С течение на времето това натоварване става все по-голямо.

В самото начало

Примерно около 5 месечна възраст, когато бебето бива придържано под мишниците, то с удоволствие подскача с помощта на майка си, оттласквайки се със стъпала от коленете ѝ, подготвяйки стъпалата си за настъпващите промени. Към осмия месец натоварването върху стъпалата нараства, понеже детето вече може да седи самостоятелно. Усещайки преимуществото на вертикалното положение (добрата видимост и свободата на ръцете, свободни да играят), бебетата се опитват да се изправят, държейки се най-често за борда на кошарата или за някаква друга мебел. След няколко седмици детето ще може самостоятелно да обикаля дома Ви, държейки се за различни предмети, периодично падайки или лягайки на пода, за да може да препълзи до нова опора. В този момент стъпалата изпитват нужда да се адаптират, за да може детето да се чувства по-удобно. Когато бебето се опита да седне от изправено положение, например, за да повдигне играчка, ще последва същата реакция. Следващият важен момент настъпва, когато детето започне да прибягва от една опора към друга. Постепенното удължаване на маршрутите и самостоятелното ходене към 13-14 месечна възраст води до значителни промени във формата на стъпалата. От вътрешната им страна ще се появи незначителна извивка нагоре. Тя ще стане много по-забележима във възрастта между 2-3 години, когато значително укрепват мускулите и сухожилията на глезена, и бебето вече ще може да бяга, а също така да се изкачва и слиза по стъпала. Ако сроковете на образуване на опорно-двигателния апарат се променят, то формирането на стъпалата също се променят. Най-честата причина за забавяне на това развитие е недостига на Витамин Д, калций и фосфор.

Мненията на специалистите

Ако се диагностицира навреме (не по-късно от една година и половина), патологията в развитието на стъпалата може да бъде излекувана, макар процесът да е много продължителен. Най-често лечението се свежда до масажи и гимнастика. Часовете с професионални треньори е най-добре да се съчетаят с домашни методи на лечение. Разтривайте стъпалата по цялата им площ или по края – от вътрешния към външния край. Можете да рисувате с пръст осмица или седмица от петата към възглавничката, разтривайки и пощипвайки стъпалото. В аптеките продават бодливи топки с различни размери и твърдост – децата обичат масажите с такива топки. Всички патологични случаи имат свой вид гимнастика, която трябва да се назначи от лекуващия лекар. Той трябва да покаже на родителите необходимите упражнения, които трябва да се прилагат ежедневно. От друга страна профилактичните тренировки няма да навредят на здравите стъпала. Много ефективно упражнение е стоенето последователно на пръсти и след това на пети, стискането на масажната топка, преминаването в положение от пръсти на пети в изправено пложение, стъпването с високо повдигнати колене и разперени пръсти.

Какво се случва?

Обикновено, децата се учат да ходят в периода между 10 месеца до 1 година и 3 месеца – диапазонът е доста голям. Когато всичко върви по план, стъпалата, по правило, са склонни да се развиват нормално. Ако детето проходи по-рано, това може да причини сериозни проблеми. Натоварването на всеки сантиметър от малката площ на бебешките стъпала е изключително голямо. Като добавите към това и неукрепналите мускули, крака и гръбначен стълб, ще разберете какъв е мащабът на това натоварване.

Ако детето има патология в развитието на опорно-двигателния апарат, например, нарушение на мускулния тонус, то е склонно към изкривяване на формата на краката, след което неизбежно ще пострадат и стъпалата. Ако краката се изкривят в О или Х-образна форма, то тяхното положение може да се възстанови с изключително много усилия. Ако не се обърне внимание на това, то състоянието ще остане и неизбежно ще последва изкривяване на стъпалата. Запомнете, че домашните методи на „диагностика“ са изключително опасни, затова не бива да поставяте диагнози и да провеждате самолечение. Тези отклонения могат да се забележат единствено от ортопед, затова не отлагайте плановите посещения при него – на 1, 3, 6, 9, 12, 18 месеца и след това един път годишно. Съществуват няколко варианта на нарушения във формирането на стъпалото. Валгусната или Х-образна деформация се съчетава с О-образната деформация на пищяла. В този случай, пръстите и петата са обърнати нагоре, а сводът е опуснат. Върху отпечатъка на такова стъпало ще се различава отчетливо очертанието на средната част на ходилото, а не на краищата му. Там по-бързо ще се изтърка и подметката на обувките. Разстоянието между глезените също може да означава диагноза: при стиснати и изправени колена то трябва да бъде 4-5 см. Противоположна на тази патология се явява варусната или О-образната деформация съчетана с Х-образно изменение на пищяла. Тук пръстите и петата гледат навътре, а външната част на стъпалата е прекомерно извита нагоре. Изглежда така, сякаш детето стои, опирайки се едновременно на пръстите и на петите си. Престъпвайки, то извива краката си навътре, затова такива деформации често биват съпътствани от еквиноварус. Признак на еквиноварусна деформация е постоянното ходене на пръсти: детето съвсем не отпуска петите си на пода. Противоположен на този проблем – това е еквиновалгус деформацията, предполагаща опора върху петата. Еквиноварусът при децата е наследствен. Нарушението изглежда по следния начин: стъпалата не са разположени успоредно едно на друго, а се раздалечават в предната си част, при ходене детето се опира на външната страна на стъпалото, а за да направи крачка, то трябва да пристъпи пред крака, върху който е паднала опората. Ако не обърнете внимание на тези признаци, първо започва да се развива сублокация на глезенната става, а след това се деформират и коленете. За да се преодолеят всички видове деформации, трябва да се следват препоръките на лекуващия лекар.

Съветите на лекарите


Ортопедичните обувки са необходими за корекции на различни проблеми, а не за тяхната профилактика, затова от тях не се нуждаят всички деца. Моделът им трябва да бъде препоръчан от лекар специалист.

 

 

Полезно ли е да се ходи бос?

За плоскостъпието, което е най-разпространеното нарушение в развитието на стъпалата, е характерно прекомерното сплескване или дори липсата на свод по средата на стъпалото. Обикновено има два вида – надлъжно и напречно. Нарушенията са повече, тъй като можем да добавим и комбинираните такива. При децата най-често се деформира надлъжния свод. Ако погледнете вътрешната страна на стъпалото на здраво дете, се вижда, че в средната си част то е приповдигнато и не се опира до земята. Крачетата на децата с плоскостъпие се опират до земята по цялата си повърхност. Най-често този дефект се развива в резултат на носенето на неподходящи обувки. Костната система на детето до петгодишна възраст не е достатъчно добре развита, връзките са много слаби, мускулите не могат да се справят с правилното разпределение на натоварването при ходине, затова обувките трябва да им помагат. Вродените форми на плоскостъпие се срещат доста по-рядко и се обясняват с патологичното развитие на съединителната тъкан.

Специалистите до ден днешен спорят, на каква възраст плоскостъпието може да се смята за нормално и след колко годишна възраст това може да се нарече патология. Те са единодушни в едно: до 5-6 години е рано да се поставя такава диагноза, а на 7 години тя е вече силно изразена. Затова профилактика на плоскостъпието трябва да се провежда на всички деца без изключение, започвайки от първия месец след раждането. Докато детето не ходи, за най-ефективен се счита масажът, който ежедневно трябва да се прави от родителите. На по-късен етап, нарушенията могат да се избегнат чрез ходенето бос по естествени неравни повърхности. Ако нямате възможност да пуснете детето да ходи босо на вилата или на морето, то може да купите специални масажни килимчета, по които детето да ходи. Такъв тип килим лесно може да се зашие и у дома, правейки множество малки джобчета, пълни с грах, семки, елда или дори орехи.

Първите обувки

След като бебето може да стои изправено и уверено достатъчно дълго време, за правилното формиране на стъпалата отговарят обувките. Обувките и сандалите трябва да отговарят на определени стандарти и преди всичко да бъдат точни по размер. Обувките, които не са с подходящ размер прегъват пръстчетата, повдигат свода на стъпалата и това води до изкривяване. Най-добре купувайте обувки, които са малко по-големи, примерно с 0,5-1 см по-дълги от стъпалото. Но не бива да се престаравате: ако обувките са прекалено големи, детето ще се спъва и в резултат на това ще се изморява бързо. Пълнотата на крака също трябва да се има предвид – тесните обувки притискат кръвоносните съдове и нарушават кръвообращението, а прекалено широките обувки – лишават крака от задна опора, в резултат на което той ще започне да се развива неправилно. Материалите, от които се изработват детските обувки също трябва да съответстват на определени стандарти, но преди всичко те трябва да бъдат естествени (кожа, набук). Това ще спомогне за правилния топлообмен и ще позволи на крака да „диша“. Задната част на детските обувки трябва да бъде със средна твърдост, за да фиксира петата, а подметката е необходимо да бъде гъвкава, но не и мека. Ако детето бяга по асфалта в града, то неговите стъпала се нуждаят от допълнителна защита, следователно трябва да закупите чифт, изработен от по-твърди материали. За каменисти или песъчливи почви са подходящи по-меките обувки: под въздействието на грапавината и неравностите се развиват мускулите на детето. Първите обувчици трябва да имат малък (5 мм), но широк ток – той участва във формирането на свода, защитава петата от удари и не дава на детето да залита назад.

Можете да разгледате препоръчаните от Perfection специални обувки за прохождане – буйки с цип през стъпалото на крачето.

Децата с патологии не бива да носят гумени обувки, валенки, цвички или чехли с мека пета или съвсем без такава. Подобни модели не поддържат стъпалото при движение. Това не означава, че трябва да посещават басейна с твърди закрити обувки: няколко минути няма да попречат в никакъв случай. От друга страна, цял един ден, прекаран в дома по чехли или пантофи с мека задна част – това вече е повод за преобуване.

Определянето размера на обувките може да става по следния начин: поставете детето върху лист хартия и очертайте стъпалата с молив. Разстоянието от големия пръст до петата ще укаже размера, а напречната линия в най-широката си част – пълнотата на крака. Отпечатъците ще се различават, едното стъпало винаги е малко по-голямо от другото. Това, което е по-голямо, трябва да се изреже, да се залепи върху картон, да се изреже отново и да се носи в магазина при пазаруване.

Определете точния размер на обувчиците на Вашето дете с Шаблона за измерване от Perfection – Шаблон за измерване на крачето.

Научете повече за определяне на размера и таблица с размери на детски обувки.

Необходимостта от стелки и супинатори трябва да се обсъди с лекар – при една патология те са необходими, а при друга са противопоказни и само ще влошат нарушението. Като правило - здравите крака нямат нужда нито от едните, нито от другите.

Факт


Правилната извивка на задната част на стъпалото се среща само при незначителна част от хората. От плоскостъпие страдат от 40 до 80% от жителите на Земята и 90% от тях са жени.

 

Размерът не е наличен в момента. Въведете Вашите данни и ние ще Ви уведомим при получаването му.