0 Количка
Вашата кошница е празна. Моля изберете продукти от каталога.
Към каталога

Детските обувки през XVIII – XX век

До средата на XVIII век децата носели дрехи и обувки, които били досущ като тези на възрастните. Детски дрехи не съществували, а гардеробът на момченцата и момиченцата се отличавал от този на родителите им единствено по размер. Тогава било обичайно да видиш напудрено дете в дълга неудобна рокля и пристегнато с корсет. Смятало се, че това спомага за формирането на правилна фигура.
Децата на благородниците и хората с малко по-високо обществено положение, носели предимно неудобни обувки с високи токове, които им придавали достолепен вид, но пречели на по-активните игри и лудории. Тези обувки се шиели от кожа, кадифе, коприна и вълна. Украсявали ги със панделки, златни елементи и полускъпоценни камъни. Дебелината на подметката на детските обувки достигала до 2.5 см., а съчетано с обемната тежка прическа, малчуганите изглеждали по-големи и високи.
Към края на XVIII век обществото се захласнало по идеите на Жан Жак Русо, който твърдял, че „Природата изисква децата да са деца, преди да станат възрастни. Ако искаме да нарушим този порядък, ще получим зелени плодове, които нямат нито зрялост, нито вкус и бързо ще се развалят: ще получим млади доктори и стари деца. Децата имат свой собствен начин да наблюдават, мислят и чувстват, и няма нищо по-безразсъдно от това да ги променяме по наше желание и подобие…”
Идеите на Русо и други философи от това време, стават причина за промяна в модата на детските дрехи и обувки. Започнали да се появяват удобни дрехи, които не имитирали тези на родителите. Детските обувки също претърпели метаморфоза: изчезнали високите токове, платформите и разкошните декорации. Момчетата започнали да носят кожени обувки в предимно тъмни цветове, а момичетата – обувки от светла кожа, кадифе или коприна, украсени с ленти и нашивки. През зимата децата обували кожени ботуши.

Детските обувки през XIX и XX век

Обувките, предназначени специално за деца, са сравнително нов феномен. Според историците причините били предимно бедността на по-големия процент от населението и многото деца в семействата.
Децата в древността и Средновековието обикновенно ходели боси, стига времето да позволява това.
Първите обувки, предназначени специално за деца, били с каишки около глезена. Дотогава този стил не се считал за детски, но вкусовете започнали да се променят през XIX век. В средата на века започва и значителната промяна при момчешките обувки. Преди добре облечените малчугани от по-богатите семейства често носели обувки тип пантофки, съчетани с туники. По-късно обаче на мода дошли по-тежки и по-високи ботуши и боти, носени дори с по-официалните тоалети. Дори и не много-богатите избягвали да пускат боси децата си навън, защото започнало да се счита, че ако децата са боси, това означава, че семейство не е достатъчно заможно.
До началото на XX век, обувките с каишки били възприемани предимно като детски. Един автор от този период пише: „Чудно е защо обувките с каишки днес се носят предимно от деца, след като преди са били предназначени еднакво и за възрастни. Дали това не е, защото са по-лесни за по-малките деца, които не могат да връзват връзките си?” Вероятно това е било фактор през XX век, но не обяснява напълно популярността им през XIX век, тъй като тогава те били носени и от по-големи деца, които едва ли са срещали подобни затруднения.
През 20-те години на миналия век момчетата започнали да носят съвременните обувки тип „оксфордки”. Появили се и нови стилове, като оксфордките с контрастиращи цветове, а през 30-те години американските малчугани започнали да носят и платнени кецове. Доминираща марка била Keds и един чифт струвал само няколко долара.
През 30-те, кецовете не били обичайни за Великобритания. На игрището момчетата носели гуменки, а в училище – затворени на пръстите сандали.

Материали, от които били изработвани детските обувки

Традиционен материал и досега за изработване на обувките са различните видове кожа.
В миналото по-бедните слоеве на обществото не можели да си позволят да закупят за многото деца в семейството кожени обувки и често използвали дървени такива. Дървените обувки били изключително груби и неудобни, трудно се ходело с тях и често били причина за рани и инфекции.
Въпреки, че понякога децата носели и обувки от различни растителни материали, гъвкавостта и издръжливостта на кожата я правели предпочитана.
Нов вид материал за изработване на детски обувки се появил през XX век, а именно платнените кецове с гумени подметки. Скоро те станали изключително популярни, а постепенно текстилът бил заменен от различни видове синтетични материали.

Типове детски обувки

До нетолкова далечното минало съществували три основни типа детски обувки – високи, тип боти и ниско изрязани. По-високите обувки са били много популярни от средата на XIX до началото на XX век. Детските боти с копчета доминират през второто десетилетие на XX век, като най-вероятната причина за широката им популярност е тази, че имитират модерните обувки на възрастните, а не че кракът на децата има нужда от по-здрава подкрепа. Разпространени били много видове боти, но те изглеждали доста подобно.
Що се отнася до ниско изрязаните обувки за деца, тяхното царство е началото и средата на XIX век. Продължават да се носят до края на столетието, но в специални форми за малки деца, или за танци.
Ниско изрязаните обувки отново се завръщат на сцената през 20-те години на 20 век, макар че по това време момчетата остават верни на ботите. Налагат се като стандарт при децата чак през 30-те години, вече в много по-голямо разнообразие от модели и стилове.

Размерът не е наличен в момента. Въведете Вашите данни и ние ще Ви уведомим при получаването му.