0 Количка
Вашата кошница е празна. Моля изберете продукти от каталога.
Към каталога

История на обувките

Обувките са част от облеклото, чието предназначение е да защити и осигури удобство на човешките крака при извършването на различни дейности. Друго важно предназначение на обувките е, че те се използват като елемент на украса и са част от цялостния стил.
Дизайнът на обувките се променя многократно през вековете и варира при различните култури, като външният им вид обикновено, но не винаги, следва изискванията на функционалността. Модата диктува много елементи от дизайна, като например предпочитанията за височина или дебелина на тока.
Съвременните обувки варират в широки граници, те са изключително разнообразни не само като стил, но и като цена и сложност на изработката. Обикновените сандали може да се състоят само от тънка подметка и няколко връзки, докато обувките висша мода с оригинален дизайн и скъпи материали се продават за стотици левове. Съществуват и обувки със специално предназначение, например за ски или алпинизъм.
Традиционно обувките се изработват от кожа или текстил, но поради по-ниската си цена, все по-често се използват и материали като гума, пластмаса и други производни на петрола суровини.
В човешкото стъпало има повече кости, отколкото в другите части от тялото и въпреки своята еволюция в продължение на стотици хиляди години, стъпалата на хората все още са уязвими от различните опасности на околната среда, като остри камъни или горещи повърхности, защита срещу което представляват обувките.

История на обувките

Древност

Най-ранните известни на човечеството обувки са сандали, датирани от около 7000 или 8000 г. пр. н.е., намерени в пещерата Fort Rock в щата Орегон, САЩ през 1938 г.
Най-старата кожена обувка в света, изработена от едно цяло парче телешка кожа, завързана с кожена връв по шевовете в предната и задната си част, е била намерена през 2008 г. в пещерния комплекс Areni-1 в Армения и е датирана към 3500 г. пр.н.е.
Обувките на Ötzi, добре запазена естествена мумия на човек, датирани от преди 3300 г. пр.н.е. са изработени на базата на кожа от кафява мечка, части от еленова кожа от двете страни и мрежа от сплетена кора, завързана здраво около краката.
Обувката Jotunheimen, кожена обувка открита през август 2006 г. в Jotunheimen - планина в Източна Норвегия. Археолозите смятат, че тази обувка е направена между 1800 и 1100 г. пр.н.е.
Въпреки тези находки, смята се че обувки са били използвани много преди това, но е трудно да се намерят доказателства за първите обувки на човечеството поради бързото разграждане и нетрайността на тези естествени първи обувки.
Изучавайки костите на малките пръсти на краката, учените откриват че размерът им намалява приблизително от преди 40000 до 26000 години. Това довежда археолозите до заключението, че носенето на обувки е довело до по-бавен растеж на костите, което от своя страна води до по-къси и тънки пръсти на краката.
Най-ранните обувки били много прости като дизайн, обикновенно били просто „торбички за крака” от кожа, служещи за защита на краката от скали, отломки и студ. Доказателство за това е че тези обувки по-често се откриват на места, които са били с по-студен климат.
Много ранни обитатели на Северна Америка носели подобен тип обувки, познати като мокасини. Това са плътно прилепнали обувки с меки подметки, обикновенно изработени от едно парче необработена кожа, понякога украсени с различни мъниста и други украшения. Мокасините не са били предназначени за носене в дъждовно време, защото не трябвало да се мокрят или в топлите летни месеци, когато повечето индианци ходели боси.
Историята на човешкото развитие разкрива, че още в древни времена хората са били наясно колко е важно да защитят стъпалата си. Свидетелства от древен Египет, Китай и други цивилизации без изключение споменават и обувките. За тях се говори и в Библията, обувките са използвани даже като средство с юридическа тежест – например, за потвърждение на сключени сделки.
Сред някои от откритите в Египет артефакти присъстват красиви сандали, изработени от папирусови листа. Историци твърдят, че в тази древна цивилизация производството на обувки се е считало за уважавано изкуство. Повечето обикновени египтяни ходили боси, но на фрески, които датират от 3500 г. пр.н.е., се виждат изображения на представители на привилегированите класи, които са обути с кожени обувки, шевовете на които се разполагали във формата на египетския кръст Анкх, който е египетския символ на живота. Съхранени са също описания на мъже и жени от висшите съсловия, носещи обувки на ток, вероятно за церемониални цели. Също така, обувки на токчета се носили от касапите с цел да не си цапат краката с кръвта на убитите животни.
Древните римляни носили сандали с много каишки и затворени кожени обувки, а древноримските артисти играли своите роли с обувки на високи дървени или коркови подметки, височината на които се променяла в зависимост от ролята, социалния статус и важността на героя в постановката. Обувки с високи подметки се използвали и от момичета с „леко“ поведение, за да могат да привлекат вниманието върху себе си сред тълпата, тъй като в Древен Рим проституцията била официално забранена.
Обувките винаги са носили допълнителна информация за своя собственик. В древна Индия те са показател за социалния статус на жената и били обувани само в тържествени случаи: на религиозни тържества, преми на важни гости, семейни празници. В древна Япония, обувките с два паралелни тока се изрязвали от цяло парче дърво. Японските сандали „гета“ до ден днешен традиционно се обуват с кимоно.

Средновековие и Ренесанс

През Средновековието мъжете и жените носили обувки с дървени подметки, закрепени с метален пръстен. Тези обувки били предназначени за ходене по мръсотията. Пръстенът бил предшественик на тока.
През XV век в Турция се появили обувките „котурни“ – обувки с дебели подметки от корк, които два века по-късно станали изключително популярни в Западна Европа. Височината на подметката можела да достига до 60 сантиметра, носили се само от жени, придвижващи се с помощта на слуги.
През XVI век обувките започнали да се произвеждат от гъвкава горна част, прикрепена към тежка и твърда подметка, а малко по-късно се появил малкият ток, който позволявал на ездачите уверено да държат краката си в стремената.

Катерина Медичи, съпруга на краля на Франция Анри II, била един от законодателите на модата на токчетата в Европа. Тя спомогнала за разпространението на тяхната популярност дори и извън пределите на Европа. По-късно се появили токчетата тип „котешки пети“ (на англ. kitten heels), а също така и такива детайли като връзките и закопчалките.

Производството на удобни обувки на достатъчно висок ток станало истинско изпитание за обущарите по това време. Те били принудени да се откажат от изработването на огледално противоположни подметки и произвеждали универсални обувки, подходящи едновременно за десен и за ляв крак. Традицията се върнала едва през XIX век, когато модата на високите токчета малко позатихнала.

Във Венеция през XVII век дамските обувки на дебела подметка станали символ на обществено положение и говорили за голямото благосъстояние и високото социално положение на притежателя си. Имало случаи, в които подметките достигали необикновена височина и ставали основен предмет на шеги сред пристигащите чужденци. 

Хората често се шегували, че такива неудобни обувки могат да бъдат измислени само от мъже, за да не могат жените им да се придвижват бързо за срещи с любовниците си, защото с тези обувки жените не можели изобщо да стигнат далеч от дома си.
Високите обувки се носили и от китайските наложници или турските одалиски. Историците и изкуствоведите до ден днешен изучават дали техните обувки са имали високи естетични цели или тяхното предназначение било да възпрепятстват бягството от харема.

През XVII век и началото на XVIII век, в периода рококо, модерни станали островърхите обувки. Френският крал Луи XIV въвел особен закон: само висшето съсловие можело да носи обувки с ток, който трябвало да бъде оцветен в червен цвят и никой във Франция нямал право да носи токове, които да са по-високи от неговите собствени.

Към XIX век тежките, грубо изработени обувки с дървен ток се превърнали в елегантни, леки обувки от брокат, кадифе, кожа или коприна. Те били украсявани със скъпоценни камъни, бродерии, катарами и панделки. Обувките на токчета все повече навлизали в живота на хората като атрибути на висшата класа. В английския език се появила думата „well-heeled”– „заможен”, което произлизало от „heel”– „ток”.

Индустриалната ера

До края на 1850 г. повечето обувки се изработвали по абсолютно прави калъпи, без разлика за лява и дясна обувка. Да изработиш обувки не било лесна задача. Имало само два модела с различна ширина за всеки номер.
До 1850 г. инструментите, използвани от обущарите не били много по-различни от тези, наложени в древен Египет още през 14 век преди новата ера.
Полагали се усилия за разработването на машини за производство на обувки, но всички тези проекти се провалили, докато най-накрая през 1845 г. в САЩ не била създадена първата такава технология. Тя била усъвършенствана през 1846 г. след като Елиас Хоу открил шевната машина. Последвала верижна реакция от нови изобретения, докато се стигне до иновативната промишленост, създаваща обувките ни през 21 век. Днес практически няма част от обувките ни, която да е изработвана на ръка.
През 60-те години на XIX век се появили множество видове токчета. Продавачите на облекло допринесли за това, разказвайки на дамите не само за различните модели, но и за ползите на токовете за здравето на човек, особено в съчетание с корсет. Служителите на църквите често се противопоставяли на носенето на токчета, сравнявайки ги с копитата на дявола или на вещица.

XX век и XXI век

По време на Втората световна война се носили обувки на дебел устойчив ток. Възраждането на западната висша мода започнало с неговото усъвършенстване. Новите видове токчета с метален прът отвътре се появили за първи път през 50-те години на 20 век в колекциите на известния френски дизайнер на обувки Роже Вивие. Първият модел с такъв ток, отрупан с рубини, той създал по случай коронацията на кралица Елизабет II. Вивиър също така работел в тясно сътрудничество с Кристиан Диор, с когото изобретили нови модели и различни разновидности на височината и формата на тока.
Следващият етап от трансформацията на обувките бил изобретяването на токчетата тип стилето, които се появили на практика по едно и също време в колекциите на няколко модни къщи. През 1960 година Раймон Масаро създал украсени с кристали концертни обувки с токчета стилето за Марлене Дитрих.

                                                  

През 1974 година, испанският дизайнер Маноло Бланик направил обувки на висок ток с елементи на градски стил, който бил изключително популярен сред момичетата по цял свят. През 80-те и 90-те години популярността на токчетата стилето нараствала във връзка с модата на високия ръст и тънката талия.
Днес, всеки моден сезон се характеризира с излизането на нови колекции обувки. Необичайни модели се предлагат от марките Kobi Levi, Leanie van der Vyver, Ilanio. Най-известните съвременни марки, които са специализирани в изработката на обувки на токчета са марките Christian Louboutin, Manolo Blahnik, Stefano Bemer, Jimmy Choo, Salvatore Ferragamo и др.

Размерът не е наличен в момента. Въведете Вашите данни и ние ще Ви уведомим при получаването му.