0 Количка
Вашата кошница е празна. Моля изберете продукти от каталога.
Към каталога

Кой е изобретил гумените ботуши?

В града вече е настъпила есен. Някои от нас тихо въздишат, гледайки с мъка как вятърът небрежно събаря листата от дърветата и ги гони по тротоара, а други седят на скамейката в парка в този прекрасен ден, събирайки есенните лъчи с усмивка на уста и гледайки как децата весело крачат по локвите, обути с ярки гумени ботушки. Когато става въпрос за ботушите, замисляли ли сте се поне веднъж, кой ви е подарил възможността да излизате сухи от водата, по-точно от локвите и мръсотията?
Първият прототип на гумените обувки се е появил в Южна Америка. Индианците мажели краката си със сок от хевея (те наричали този сок „кау-учу” – „сълзи на дървото”). За да може „кау-учу”, което в действителност било сок от каучуковото растение хевея или т.нар. каучук, да се втвърди, краката били държани над огън, а това естествено било доволно болезнен процес. Тези „обувки” били непромокаеми, но залепвали в горещината за краката, а когато се разпънели не можели да върнат първоначалната си форма.
Европейците започнали да използват свойството на хевеята и разширили нейното приложение. Така през 1803 година в Англия, някой си Радли пръв патентовал галошите. Идеята за създаването на галошите дошла на Радли през един дъждовен ден в Лондон. Той бил настинал, лежал си в къщи на дивана и четял „Записки за Галската война“ на Юлий Цезар. В книгата се разказвало за това, че древните гали, за да защитят обувките си от влага и мръсотия, носили върху тях специални чехли – gallicae. Галошите, изобретени от Радли, представлявали чехли, изработени от тъкан, пропита със сок от хевея. Изобретението не се ползвало с успех, понеже в горещината този тип галоши се разтапяли и издавали изключително неприятен мирис, а в студа – се втвърдявали и ставали чупливи.
Друг англичанин – Томас Хенкок – патентовал през 1826 година използването на каучука при производството на облекло. А през 1939 година американецът Чарлз Гудиър (в негова чест е наречена една от най-големите компании за производство на гуми) изобретил метод за получаване на гума. Той смесвал каучук със сяра и загрявал, в резултат на което каучукът ставал еластичен и не се разтапял. Този процес бил наречен вулканизация – в чест на древния римски бог на огъня Вулкан.
Чарлз Гудиър споделил откритието си с Томас Хенкок и Чарлз Макинтош. През 1843 година партньорите патентовали това изобретение. През 1851 година в Америка се наложило фабричното производство на обувки от вулканизиран каучук.
Скоро гумените обувки се разпространили по цял свят. Например, през 1859 година Фердинанд Краузкопф от Хамбург основал в Санкт Петербург фабрика за производство на галоши – Сдружение на руско-американската гумена манифактура. Обувките незабавно добили популярност. През 1860 година фабриката произвеждала до хиляда чифта гумени обувки на ден. През 1908 година заводът е удостоен с правото да се нарича „Доставчик на Двора на Негово Императорско Височество”. След известно време, фабриката започнала да изнася във всички страни в Европа, превръщайки Санкт Петербург в столицата на галошите в Европа.
Първоначално галоши можели да си позволят само богатите граждани. Стигнало се и до там, че хората, робувайки на модата, започнали да излизат с гумени обувки дори и в слънчево време. С времето галошите станали достъпни за всички прослойки от населението.

Поредният връх на популярността на галошите настъпил през 50-60 години на 20 век. Били произвеждани мъжки и дамски галоши, галоши за момчета и момичета, а за почитателите на модата - галоши със специално гнездо за ток.
Днес гумените обувки, благодарение на развитието на технологиите за обработване на гума, са станали по-тънки, по-леки, по-елестични и ергономични. В магазините можете да закупите гумени ботуши в най-различни цветови гами, които радват и заразяват с позитивизъм дори и в най-лошото време.

Размерът не е наличен в момента. Въведете Вашите данни и ние ще Ви уведомим при получаването му.